Traduction de bulgare : Nadejda Simeonova
Rédaction : Lucrèce Ghitti
Mon philosophe préféré Schopenhauer, qui m’a bouleversé avec sa philosophie irrationnelle et qui m’a non moins touché par son destin de vie d’une personne ignorée par tous et privée de carrière universitaire, non seulement il n’a pas été tué spirituellement, bien au contraire, avec son stoïcisme, il a réussi non seulement à créer l’impermanent, mais aussi à influencer, de nos jours, un bon nombre d’artistes, dans une époque d’absence d’esprit désespérée, à ne pas s’arrêter sur leur chemin et, malgré tout, à continuer et à défendre leur personnalité au nom de la vérité.
Le roman « 1984 » d’Orwell fut un succès sans précédent. C'est comme si ce n’était pas une satire, mais une histoire d’amour ou de crime. Car, en tant qu’art, il est souvent ignoré non seulement par les critiques, mais aussi par l’élite dirigeante. Mais dans ce cas, qu’une satire pareille reçoive une telle reconnaissance, c’est quelque chose d’extraordinaire. Puisqu’il est lui-même, en tant qu’auteur, l’exception, en osant avec moquerie non seulement dénoncer le visage du totalitarisme (dont il n'y a pas d’échappatoire jusqu’aujourd’hui), mais aussi élever le satiriste à un nouveau piédestal de citoyen doté du courage d’un homme : seul parmi les milliards de son espèce.
Le cas Harms m’a toujours choqué ! Mourir si jeune et avoir créé une œuvre tout à fait étonnante est une chose fantastique ! Mais ce qui est le plus frappant, c’est que son absurdisme unique, fruit de sa dotation naturelle, n’est pas moins le fruit de l’infortune d’être né et de vivre à l’époque exacte du système le plus absurde jamais créé par l’homme : son propre dégoût.
Parfois, même dans mon sommeil, je frémis à la pensée de John Milton. Perdre la vue et créer le « Paradis perdu » est quelque chose qui a la marque d’un exploit. Et où est l’exploit dans notre pays chez la plupart des auteurs d’aujourd'hui ? Nulle part ! Ecrire uniquement pour l’argent et les honneurs sociaux, ne laissant rien à gagner et élevant la littérature elle-même au rang d’art. Non, il faut vraiment être John Milton, sauter par-dessus la souffrance et voir bien plus loin que ses écrits que les aveugles normalement voyants.
Le grand esprit inimitable a toujours eu des côtés négatifs dans une autre chose. Ce n’est pas un hasard si Emmanuel Kant et Lewis Carroll ont fini leur vie vierges. Mais c’est une autre question qu’il y ait ceux qui n’avaient ni un esprit similaire ni qui avaient vécu normalement leurs passions sexuelles, mais qui, par contre, ont insidieusement stoppé les plus grandes réalisations des capacités humaines, juste pour cacher leur position d’outsider, et lui donner du sens.
Nietzsche disait qu’il aimait celui qui voulait créer en se surmontant lui-même et ainsi périr. Bien sûr, de nos jours, il est bien plus possible de nous forcer à périr, bien avant d’avoir créé tout ce qui jaillit de notre âme, du mal incessant et toujours grandissant parmi nous, en tant que mutants achevés d’Homo sapiens.
Le cannibalisme dans la race humaine est proverbial. Mais c’est précisément puisqu’il s’agit d’un humain et non d’un animal. Une fois dans la jungle, les bêtes mangent leurs victimes uniquement poussées par leur faim, qui s’atténue rapidement, et bien d’autres restent non mangées. Et dans notre monde, les forts mangent progressivement tous les faibles, poussés uniquement par leur incommensurable cupidité, cette cupidité capable de les manger aussi à eux-mêmes en ne laissant vivants que les animaux.
Il est d’une grande importance le milieu littéraire que vous représentez. Surtout si vous êtes un moindre talent ! Les instigateurs qui s’y trouvent commencent inévitablement à faire du lobbying pour vous sur la voie de votre aplomb cosmique, car vous ne défiez pas leur hégémonie. Mais c’est une autre affaire si vous êtes un grand talent ou un génie. Alors c’est vous l'hégémon ! Et il est très rare qu’un cercle puisse vous faire entrer en lui. Il ne reste que la consolation : ce n'est qu’après votre mort que le destin vous sera plus clément. Il arrive bien ainsi.
Si vous cherchez le sommet dans n’importe quel genre, les autres commencent à vous ignorer, à vous haïr et à vous humilier, comme quelqu’un d’infantile, de dépourvu de motifs raisonnables, comme si vous visiez le sommet non pas par la voie d’un martyr, mais par une autre voie, il y a quelqu’un qui vous pousse directement vers elle, sans que vous fassiez des efforts.
Certains, moins doués en littérature, ont tendance à lire davantage, pour compenser non seulement ce désavantage, mais aussi par la mégalomanie (en fonction de ce qu’ils lisent), pour déverser leur rancune sur les quelques élus, absorbés par leur génie.
L’art et la science sont la plus grande manifestation du génie humain. Ceux qui sont nés pour s’adonner, sont illuminés d’en haut. Et si vous êtes ainsi béni par Dieu, un jour vous commencerez inévitablement à faire partie de Sa race, selon l’immortalité de vos œuvres. Et c’est la plus grande tentation de l’histoire de l’esprit humain, pour laquelle il vaut la peine d’endurer des souffrances incommensurables.
Hautain à titre préventif ! Le lobby derrière lui le sécurise tellement, que même s’il n’a pas de talent, il sera quand même lancé. Et qui se cache derrière des gens comme toi ? Personne ! C’est pour cela que leur ascension est parsemée d’immenses souffrances, même s’ils sont des génies !
L’homme est donc un homme pour être capable de supporter des coups en dessous de la taille. Mais lorsque de tels coups sont infligés par quelqu’un de trop proche et cher, en qui vous croyiez pleinement, c’est quelque chose d’impardonnable. Je ne sais pas quelle force psychique il faut avoir pour surmonter la douleur et avancer en désespoir complet. Et comme une projection de notre existence absurde, se fier davantage à ses ennemis...
Ceux qui sont d’une véritable vocation au domaine de l’aphorisme et du fragment, sont étonnamment peu nombreux. Et lorsqu’un genre est beaucoup moins maîtrisé, il se tient, comme si à lui-même, avec plus de poids.
De même qu’Oscar Wilde fut condamné et méprisé par la société en tant qu’homosexuel, de même aujourd’hui, certaines personnes, précisément à cause de cela, atteignent de tels sommets sociétaux, qu’on arrive à se mépriser pour ne pas être inverti.
Le grand scientifique Isaac Newton, ayant découvert la loi de la gravitation universelle, a probablement le plus regretté pourquoi les gens ne sont pas comme des corps physiques : s’attirer seulement les uns les autres, sans se repousser comme des charges du même signe, creusant aussi mutuellement leurs tombes.
Nikola Tesla, indifférent à l'argent et aux femmes, entièrement dévoué à la science pour le bien de l’humanité, n’était pas par hasard détesté surtout par ceux qui, au nom de leur bien suprême et de peur qu’il ne se réduise pas, privèrent consciemment l’humanité de son plus grand bien : électricité sans fil gratuite depuis l’ionosphère – la découverte la plus étonnante du pauvre et non diplômé Nikola Tesla.
Le moteur synchrone de Nikola Tesla (l'électrique), capable de remplacer le moteur à combustion interne et avec de bien meilleures caractéristiques, n’a pas été réalisé en raison de la méchanceté et de l’imprévoyance des gens qui l’accusaient de sorcellerie. Cette myopie implacable semble être programmée pour tuer à jamais l’esprit de la découverte, capable de renverser même la notion la plus orthodoxe de la réalité.
L'étonnant Blaise Pascal, universaliste en mathématiques et l'un des fondateurs de l’hydrostatique et de la théorie des probabilités, qui n’est jamais allé à l'école et s’est éduqué seul comme le voulait son père, serait tombé sans doute évanoui s’il était rené et avait vu comment un bon nombre de jeunes d’aujourd’hui affichent leur énorme ego pour faire des études dans des universités prestigieuses pour le bien de leur grand avenir, pour vivre leur vie (à quelques exceptions près) uniquement comme de pitoyables parodies de réalisations scientifiques.
En lisant sur l'invention du calcul infinitésimal de Leibniz, cela ne peut nous empêcher d’évoquer dans notre esprit une association avec les petits envahisseurs entrant sans cesse en de l’art : qui se voient toujours dans leur rôle de mentors.
Il est prouvé en science que l’imagination est plus que la connaissance, bien que la médiocrité, en tant que forme la plus élevée de l’ignorance et de stupidité, soit bien plus que l’imagination.
La physique, en tant que science de la matière et de ses lois, a ouvert la voie aux gens pour gérer cette matière pour leur bien, mais elle a plutôt cédé la place à l'auto-élimination au nom du pouvoir selon les lois de l’égoïsme, jusqu'à ce qu'il n'y reste un seul et qu’il s’érige en monument.
Любимият ми философ Шопенхауер, който ме преобърна с ирационалната си философия и не по-малко трогна с житейската си съдба на игнориран от всички и лишен от академична кариера човек, не само че не е бил убит духовно – а напротив – със своя стоицизъм е успял не само да създаде непреходното, но и да въздейства днес на немалко творци във време на отчайваща бездуховност, да не спират по пътя си, а напук на всичко да продължат и да отстояват себе си в името на истината.
Романът на Оруел „1984“ е с невиждан успех. Сякаш не е сатира, а любовна или криминална история. Защото като изкуство често се игнорира не само от критиката, но и от управляващия елит. Но в случая подобна сатира да получи такова признание е нещо изключително. Щом самият той като автор е самото изключение – подигравателно дръзнал не само да изобличи лицето на тоталитаризма (от който и до ден днешен отърване няма) – но и да издигне на нов пиедестал сатирика като гражданин, надарен със смелостта на човек –
сам сред милиардите себеподобни.
Случаят Хармс винаги ме е шокирал! Да умреш толкова млад и да създадеш немалкото си изумително творчество е нещо фантастично! Но най-поразяващото е, че уникалният му абсурдизъм – плод на неговата природна надареност, е не по-малко и плод на прокобата да се роди и живее в най-точното време на най-абсурдната система, създадена някога от човека – за неговото омерзение.
Понякога и насън се стряскам при мисълта за Джон Милтън. Да изгубиш зрението си и да създадеш „Изгубеният рай“ е нещо, белязано със знака на подвига. А къде е подвигът у нас при повечето днешни автори? Никъде! Пишещи само за пари и обществени почести, без да оставят нещо, от което да спечели и да се извиси самата литература като изкуство. Не, наистина трябва да си Джон Милтън, надскачайки се в страданието и с написаното да виждаш далеч повече от нормално виждащите слепи.
Големият неподражаем дух винаги е имал минуси в нещо друго. Неслучайно Имануел Кант и Луис Карол са завършили живота си девствени. Но друг е въпросът, че има и такива, които нито са имали подобен дух, нито нормално са си изживяли сексуалните страсти –
но затова пък подмолно са спирали най-великите постижения на човешкото можене – само и само да тушират аутсайдерството си
и да се осмислят.
Ницше е казал, че обича този, който иска да твори, като надмогне себе си и така погине. Разбира се, но днес е много по-възможно да те принудят да погинеш, далеч преди да си създал всичко, що извира от душата ти – от неспиращото и всенарастващо зло между нас – като завършени мутанти на Homo Sapiens.
Взаимоизяждането в човешкия род е пословично. Но именно, че е човешки, а не животински. Щом в джунглата зверовете изяждат жертвите си единствено водени от глада си, който бързо се утолява, и много други остават неизядени. А в нашия свят силните постепенно изяждат всички слаби – водени само от неизмеримата си алчност – способна и тях да изяде и да останат само животните.
От голямо значение е литературният кръг, който представляваш. Особено ако си по-малък талант! Тарторите в него неминуемо започват да лобират за теб по пътя на космическото ти самочувствие – затуй, че не оспорваш хегемонията им. Но друг е въпросът, ако си голям талант или гений. Тогава ти си хегемонът! И много рядко някой кръг може да те приобщи към себе си. Остава утехата – единствено след смъртта ти съдбата да бъде по-благосклонна към теб. Както и става.
Гониш ли върха в някой жанр, така започват да те игнорират, мразят и унижават, като някой инфантилен, лишен от разумни основания – сякаш си устремен към върха не по мъченически път, а по друг – някой направо те тика към него, без да се мъчиш.
Някои по-бездарни в литературата са склонни повече да четат, за да компенсират не само тази си ощетеност, но и с мегаломания (на база прочетеното) – злобата си да излеят върху малкото избрани, погълнати от гения си.
Изкуството и науката са най-великата проява на човешкия гений. Родените за тях са озарени свише. А благословен ли си по този начин от Бога – един ден неминуемо започваш да се родееш с него, според безсмъртието на творбите си. И това е най-голямата съблазън в историята на човешкия дух, заради която си струва да понесеш и безмерно страдание.
Изпреварващо надменен! Лобито зад него тъй го обезпечава, че дори и да е бездарен, пак ще го лансира. А зад такива като тебе кой стои? Никой! Затова пътят им за нагоре е осеян с чутовна мъка – пък дори и да са гениални!
Човекът и затова е човек, за да може да понася удари и под кръста. Но когато подобни удари са нанесени от някой твърде близък и сроден на теб, в който напълно си вярвал, е нещо непростимо. Не знам каква психика трябва да имаш, за да преодолееш болката и продължиш напред напълно обезверен. И като проекция на абсурдното ни битие да се довериш повече на враговете си...
Истински призваните в полето на афоризма и фрагмента са учудващо малко. А щом един жанр е далеч по-малко овладян, някак си от само себе си с по-голяма тежест стои.
Колкото Оскар Уайлд е бил осъден и презрян от обществото като хомосексуалист – толкова днес някои хора именно заради това стигат до такива обществени висоти, че да се самопрезреш, че не си обратен.
Великият учен Исак Нютон – открил закона за всемирното привличане, навярно най-много е съжалявал защо хората не са като физическите тела – само да се привличат, а не и взаимно да се отблъскват като едноименни заряди, копаещи взаимно и гроба си.
Равнодушният към парите и жените Никола Тесла, отдаден изцяло на науката за благото на човека, не току-така е бил недолюбван най-много от тези, които в името на върховното си благо и от страх да не би то да намалее, съзнателно са лишили човечеството от най-голямото му благо – безплатното безжично електричество от йоносферата – най-смайващото откритие на бедния и незавършил висше Никола Тесла.
Вечният двигател на Никола Тесла (електрическият), способен да замени този с вътрешно горене и с много по-добри характеристики, е неосъществен поради злобата и недалновидността на хората, обвинили го в магьосничество. Тази несекваща недалновидност сякаш е програмирана вечно да убива откривателството – способно да преобърне и най-ортодоксалната представа за реалност.
Удивителният Блез Паскал – универсалист в математиката и един от основателите на хидростатиката и теорията на вероятностите, който никога не е ходил на училище и сам се е образовал по волята на баща си, несъмнено би изпаднал в несвяст, ако се прероди и види как немалко от днешните младежи парадират с огромното си его, че учат в престижни университети в името на великото си утре – за да изживеят живота си (с малки изключения) единствено като жалки пародии откъм постижения в науката.
Когато четем за откритието на Лайбниц за безкрайно малките величини, това не може да не предизвика асоциация в съзнанието ни за безкрайно нахлуващите малки в изкуството – вечно изживяващи се в ролята на ментори.
В науката е доказано, че въображението е повече от знанието – въпреки че посредствеността като висша форма на незнание и простащина е много повече от въображението.
Физиката като наука за материята и нейните закони, отворила пътя на хората да боравят с тази материя в името на благото си, по-скоро е дала път да се самоелиминират в името на властта,
по законите на користолюбието – дорде не остане само един и
паметник да си направи.
Любимият ми философ Шопенхауер, който ме преобърна с ирационалната си философия и не по-малко трогна с житейската си съдба на игнориран от всички и лишен от академична кариера човек, не само че не е бил убит духовно – а напротив – със своя стоицизъм е успял не само да създаде непреходното, но и да въздейства днес на немалко творци във време на отчайваща бездуховност, да не спират по пътя си, а напук на всичко да продължат и да отстояват себе си в името на истината.
Романът на Оруел „1984“ е с невиждан успех. Сякаш не е сатира, а любовна или криминална история. Защото като изкуство често се игнорира не само от критиката, но и от управляващия елит. Но в случая подобна сатира да получи такова признание е нещо изключително. Щом самият той като автор е самото изключение – подигравателно дръзнал не само да изобличи лицето на тоталитаризма (от който и до ден днешен отърване няма) – но и да издигне на нов пиедестал сатирика като гражданин, надарен със смелостта на човек –
сам сред милиардите себеподобни.
Случаят Хармс винаги ме е шокирал! Да умреш толкова млад и да създадеш немалкото си изумително творчество е нещо фантастично! Но най-поразяващото е, че уникалният му абсурдизъм – плод на неговата природна надареност, е не по-малко и плод на прокобата да се роди и живее в най-точното време на най-абсурдната система, създадена някога от човека – за неговото омерзение.
Понякога и насън се стряскам при мисълта за Джон Милтън. Да изгубиш зрението си и да създадеш „Изгубеният рай“ е нещо, белязано със знака на подвига. А къде е подвигът у нас при повечето днешни автори? Никъде! Пишещи само за пари и обществени почести, без да оставят нещо, от което да спечели и да се извиси самата литература като изкуство. Не, наистина трябва да си Джон Милтън, надскачайки се в страданието и с написаното да виждаш далеч повече от нормално виждащите слепи.
Големият неподражаем дух винаги е имал минуси в нещо друго. Неслучайно Имануел Кант и Луис Карол са завършили живота си девствени. Но друг е въпросът, че има и такива, които нито са имали подобен дух, нито нормално са си изживяли сексуалните страсти –
но затова пък подмолно са спирали най-великите постижения на човешкото можене – само и само да тушират аутсайдерството си
и да се осмислят.
Ницше е казал, че обича този, който иска да твори, като надмогне себе си и така погине. Разбира се, но днес е много по-възможно да те принудят да погинеш, далеч преди да си създал всичко, що извира от душата ти – от неспиращото и всенарастващо зло между нас – като завършени мутанти на Homo Sapiens.
Взаимоизяждането в човешкия род е пословично. Но именно, че е човешки, а не животински. Щом в джунглата зверовете изяждат жертвите си единствено водени от глада си, който бързо се утолява, и много други остават неизядени. А в нашия свят силните постепенно изяждат всички слаби – водени само от неизмеримата си алчност – способна и тях да изяде и да останат само животните.
От голямо значение е литературният кръг, който представляваш. Особено ако си по-малък талант! Тарторите в него неминуемо започват да лобират за теб по пътя на космическото ти самочувствие – затуй, че не оспорваш хегемонията им. Но друг е въпросът, ако си голям талант или гений. Тогава ти си хегемонът! И много рядко някой кръг може да те приобщи към себе си. Остава утехата – единствено след смъртта ти съдбата да бъде по-благосклонна към теб. Както и става.
Гониш ли върха в някой жанр, така започват да те игнорират, мразят и унижават, като някой инфантилен, лишен от разумни основания – сякаш си устремен към върха не по мъченически път, а по друг – някой направо те тика към него, без да се мъчиш.
Някои по-бездарни в литературата са склонни повече да четат, за да компенсират не само тази си ощетеност, но и с мегаломания (на база прочетеното) – злобата си да излеят върху малкото избрани, погълнати от гения си.
Изкуството и науката са най-великата проява на човешкия гений. Родените за тях са озарени свише. А благословен ли си по този начин от Бога – един ден неминуемо започваш да се родееш с него, според безсмъртието на творбите си. И това е най-голямата съблазън в историята на човешкия дух, заради която си струва да понесеш и безмерно страдание.
Изпреварващо надменен! Лобито зад него тъй го обезпечава, че дори и да е бездарен, пак ще го лансира. А зад такива като тебе кой стои? Никой! Затова пътят им за нагоре е осеян с чутовна мъка – пък дори и да са гениални!
Човекът и затова е човек, за да може да понася удари и под кръста. Но когато подобни удари са нанесени от някой твърде близък и сроден на теб, в който напълно си вярвал, е нещо непростимо. Не знам каква психика трябва да имаш, за да преодолееш болката и продължиш напред напълно обезверен. И като проекция на абсурдното ни битие да се довериш повече на враговете си...
Истински призваните в полето на афоризма и фрагмента са учудващо малко. А щом един жанр е далеч по-малко овладян, някак си от само себе си с по-голяма тежест стои.
Колкото Оскар Уайлд е бил осъден и презрян от обществото като хомосексуалист – толкова днес някои хора именно заради това стигат до такива обществени висоти, че да се самопрезреш, че не си обратен.
Великият учен Исак Нютон – открил закона за всемирното привличане, навярно най-много е съжалявал защо хората не са като физическите тела – само да се привличат, а не и взаимно да се отблъскват като едноименни заряди, копаещи взаимно и гроба си.
Равнодушният към парите и жените Никола Тесла, отдаден изцяло на науката за благото на човека, не току-така е бил недолюбван най-много от тези, които в името на върховното си благо и от страх да не би то да намалее, съзнателно са лишили човечеството от най-голямото му благо – безплатното безжично електричество от йоносферата – най-смайващото откритие на бедния и незавършил висше Никола Тесла.
Вечният двигател на Никола Тесла (електрическият), способен да замени този с вътрешно горене и с много по-добри характеристики, е неосъществен поради злобата и недалновидността на хората, обвинили го в магьосничество. Тази несекваща недалновидност сякаш е програмирана вечно да убива откривателството – способно да преобърне и най-ортодоксалната представа за реалност.
Удивителният Блез Паскал – универсалист в математиката и един от основателите на хидростатиката и теорията на вероятностите, който никога не е ходил на училище и сам се е образовал по волята на баща си, несъмнено би изпаднал в несвяст, ако се прероди и види как немалко от днешните младежи парадират с огромното си его, че учат в престижни университети в името на великото си утре – за да изживеят живота си (с малки изключения) единствено като жалки пародии откъм постижения в науката.
Когато четем за откритието на Лайбниц за безкрайно малките величини, това не може да не предизвика асоциация в съзнанието ни за безкрайно нахлуващите малки в изкуството – вечно изживяващи се в ролята на ментори.
В науката е доказано, че въображението е повече от знанието – въпреки че посредствеността като висша форма на незнание и простащина е много повече от въображението.
Физиката като наука за материята и нейните закони, отворила пътя на хората да боравят с тази материя в името на благото си, по-скоро е дала път да се самоелиминират в името на властта,
по законите на користолюбието – дорде не остане само един и
паметник да си направи.